Мразя те!

Мразя те, че ме остави така сама
и само за един миг всичко наше пропиля!
Мразя те, че за теб все още имам сълзи,
че не спира да ме боли!
Мразя те, че не искаш да си с мен,
че на вечна нощ осъди моя ден!
Мразя те, че моя ум обсебваш непрестанно,
и твоят призрак е около мене постоянно!
Мразя те, когато ме гледаш с безчувствени очи
и с поглед в сърцето оставяш болезнени следи!
Мразя те, задето всичко между нас е само спомен остарял
и сякаш за мен часовникът е спрял!
Мразя те, задето ми отнемаш всички сили,
сякаш пиявици кръвта са ми изпили!
И не мога да помръдна, да дишам, да живея,
ако не те чувам, не те виждам,
ако за тебе не копнея!
Мразя те, защото да те оставя не зная как
и продължавам да те искам
пак, и пак, и пак...
И мразя себе си за това,
че не мога тебе да намразя!
Мразя те,защото те обичам...!

...

Аз не съм научена да вървя по стъпките на някой.
Не са ме научили да избирам лесните неща.
Не са ми казали да бъда само добра.
Научена съм да се боря за една мечта.
Свикнах да успявам,но не с лекота.
Научих се да обичам.
Разбрах,че ако искам мога да предавам.
Но разбрах,че и на най-близките си хора вяра нямам...

Онази болка в ляво

Да точно за сърцето става дума.

А хората казват:"сърце не боли!"
Но хората никак не са прави-сърце боли и то ужасно много.Боли,когато любимия човек не е вече до теб,когато те е изоставил.И тази остра болка е толково голяма,че кара всички мисли да застинат и да не можеш да мислиш за нищо друго освен за нея.За нея и за него-за момчето , заради което страдаш.И понякога вечер,когато "онази болка в ляво" е най-силна,толкова,че не можеш да заспиш,се питаш:"защо".Защо на мен ,защо сега,защо - нали ти всичко бе простил,"защо живота ми изпраща най-тъжното от любовта"?А кое е то?Най-тъжното е да си я познавал,да си имал своя човек,а после всичко просто да потъне в мъгла от забрава-забрава която винаги ще помниш!
И пак ще кажа хората говорят,че"времето лекува всичко".Да,но времето за теб е спряло-минава бавно,тъжно,безразлично.И с всяка следваща секунда болката става все по-остра и по- остра,сякаш реже те бръснач.
И не знаеш дали ще ти мине!
Не знаеш тази болка ще спре ли?!?
И само едно се страхуваш-спре ли да не спреш и ти с нея!!!!!!

Искам...

Искам,когато заплача ти да си до мен,
да избършеш сълзите ми ми горещи,
да целунеш очите ми,да кажеш,
че всичко е наред,
да искаш винаги да си до мен,
а след това да кажеш Обичам те,
да почувствам тези думи със сърцето си,
а след това да се отпечатат в душата ми,
две думи толкова прости,
могат да ме направят толкова щастлива,
толкова силна,
просто истинска.

ОЧИ ...

... Път към душата ...

... Пронизват и достигат до сърцата ...

... Радост, болка ...

... Оръжие ...

... Пламъче блести ...

... Щастие и нещастие ...

... Мир, покой и топлина.

... Безкрайна вътрешна борба.

... Очи видяли много – безумия и суета.

... Очи безсилни пред дяволската красота.

... Погледът ...

... енигма ... необятен.

... Говорят ...

... Мълчат ...

... Никога не лъжат ...

... Огледало на твоята същина.

Писмо

... Седя, отново плача,
загледана в здрача,
с мъка си спомням за всичко,
с болка дълбока се боря,
сърцето ми бавно изстива,
а душата - тя бавно умира.
Не знам защо си отиде,
не знам защо го направи,
не знам защо ме изостави.

Много нощи, самотни нощи
в сълзи пропилях,
молби отправях,
но така и не разбрах!

Чудех се за мен, мислиш си поне,
а сега, когато четеш тези редове?
Знаеш ли с колко мъка изричам
днес тези слова,
колко трудно ми е да повярвам
в любовта!

Опитах се да те забравя,
опитах какво ли не,
но нищо не минава,
времето нищо не заличава
и сякаш все повече се задълбочава!

Не спирам да сънувам,
не спирам да бленувам
твоите очи,
не спирам да мечтая
за твоите ръце,
и в прегръдка нежна те
да ме обвият!

Но не ще се случи това, нали,
защото ти така го пожела,
ти развали тази приказка!
Приказките с щастлив край
завършват, само тази не,
във всяка приказка героите
са двама, а аз сама останах!

П.С: Бъди щастлив по своя път,
силно те обичах, но ти не го разбра!

Всяка ЕДНА ЖЕНА

Всяка Жена е едно малко Дете...
Обича понякога да се държи по детски,
Иска мъжът да проявява към нея нежност и ласки,
Които би проявил към своето дете,
Затова мъжът трябва да я докосва нежно и внимателно,
И да внимава, по никакъв начин да не я нарани.
Но всяка жена, макар и по детски,
Иска да бъде вземана под внимание и да бъде изслушвана.
Затова, позволявай на Жената да проявява детинство,
Но никога не я приемай като дете...



Всяка Жена е Силна...
Даже е много по-силна от мъжа.
Но не обича да показва тази своя сила винаги.
Иска й се да чувства стабилността на мъжа до себе си.
Това й носи спокойствие и увереност.
Понякога това, което може и сама да свърши
Го оставя и очаква да го направи мъжът.
От това тя се чувства повече Жена.
А и проверява силата на мъжа до себе си.
Но тогава, когато Жената е решена да покаже своята сила,
Нищо не е в състояние да я спре
И ако тя си е наумила да направи нещо,
Непременно ще го стори...





Всяка Жена е Любима...
Винаги носи любовта в себе си.
Трудно се разделя със скъпите за нея хора,
Трудно обиква, но стори ли го - истински обича!
За да се влюби една Жена по този начин,
Трябва съзнанието й да приеме това,
Което вече е приело сърцето й.
И не може да бъде накарана насила да обикне някого.
Затова дори лесно да спечелиш сърцето й,
Ако не успееш да извоюваш място в мислите й,
Във всеки един момент може да те изостави.
Разбира се, има и Жени, които не си тръгват,
Въпреки че не обичат мъжа до себе си.
Причината за това е тяхното силно чувство на състрадание,
Което не успяват да преодолеят...



Всяка жена е Сама...
Никога не можеш да завоюваш една Жена напълно, изцяло.
Тя си има един отделен нейн си свят,
В който винаги е сама.
Не допуска никой да влезе в него
И не съществува ключ, който е в състояние
Да отвори вратите на този свят.
Самотата е нейното убежище!
И всяка Жена сама си решава,
Кога ще се спотаи в него
И колко време ще остане там.
Ако се опиташ насила да я изведеш,
Докато тя се крие в своя свят,
Рискуваш да я загубиш завинаги...



Всяка жена е Умна...
Един мъж не може дори да си представи,
На какво е способна една Жена.
Въображението и възможностите й нямат предел!
Но за да ги извади на показ,
Трябва да е открила Мъжа на живота си!
Тя не пилее нахалост тези свои способности,
Пази ги единствено за своя Мъж.
И ако си успял да се превърнеш в
Истинския Мъж на Една Жена,
Значи си наистина голям късметлия!
Защото от този момент нататък,
Животът ти никога няма да е посредствен...



Всяка Жена е Живот...
Защото всичко в този живот добива смисъл
Само, ако Жената присъства в него!
Дори и такива обикновени неща,
Като храненето или пиенето на вода...
Водата, която пиеш от ръката на Една Жена
И тази, която сам си наливаш,
Никога не са с еднакъв вкус.
Можеш ли да усетиш разликата?



Ако успяваш да я уловиш,
ти си истински Щастливец!
Ако не – за съжаление ти не Живееш...