Никога

Никога няма да разбереш какво е да искаш да върнеш назад един определен миг, в който си допуснал най-голямата грешка. Никога няма да разбереш какво загубих, когато се научих да дишам. Никога няма да усетиш и капка от болката, която изпих в мига, когато загубих желание за живот. Никога няма да разбереш кое е толкова важно. Никога няма да знаеш какво е да си щастлив. Никога няма да видиш лицето ми, нито сълзите, нито усмивката, нито щастието. Никога няма да бъдеш част от живота, част от миналото, настоящето или бъдещето ми, защото днес си забранявам да те помня, поне до следващият път на слабост, когато имам нужда от теб, а теб те няма. Защото реалността ме научи, че този, когото обичаш, не е този, който наистина има нужда от теб. Защото любовта и приятелството те срещат не когато си ги търсил и искал, и чакал, и мечтал. Защото когато аз в съзнателното си съществуване направих грешка, сама се осъдих, сама се бичувах и сама страдах. Защото винаги е било така и винаги ще бъде, тъй като повредата не винаги е във вашият приемник. Никога няма да видиш как сълзите ми ще станат част от ежедневното ми отражение. Никога няма да успееш да промениш това дете в мен, което някога беше готово на всичко за теб, но днес те мрази. Никога няма да усетиш гнева и яда, който изпитвам заради теб. Никога не искам да те виждам, никога, никога... Проклинам деня, в който съдбата ме изправи пред теб. Проклинам себе си, че ти вярвах. Проклинам всичко, което някога ме е свързвало с теб. Проклинам спомена за теб. Не те искам в живота си. Мразя те, защото съм най-обикновено дете, което някога вярваше, че си истина. Всичко, което имам сега не съм и мислела, че някога бих притежавала. Всичко което сега е денят и нощта ми ти никога няма да усетиш. Всичката тишина, която оцелялата част на сърцето ми усеща е причина да не те мразя повече от това, което е сега. Леда в сърцето ми, който не би ми позволил да бъда отново човек, вече го няма, защото ти не съществуваш. Не съществуваш от днес до следващия път. Мразя нищото в себе си, което ти създаде. Мразя нищото, в което се превръщах всеки ден, за да угодя на себелюбието ти, за да изпиташ радостта. Мразя горчивият вкус в устата си, всеки път, когато се опитам да преглътна обидата. Мразя времето, защото болката не изчезва, не намалява, нито спомена бива изтрит. Мразя себе си, че причинявам болка на самата себе си. Толкова много мразя, заради една причина... това си ти... Мразя теб, толкова много, че бих била способна да изтръгна сърцето си, да го даря на някоя ледена кралица, а в замяна на сърцето си да получа едно кралство от лед. И дупка на мястото на сърцето ми да има, за да не усещам. Мразя теб, ти си моят единствен проблем, ти и онзи, за когото никога не говоря, за когото очите ми се насълзяват... ти и той... двата ми единствени проблема. Мразя теб и него поравно, защото съсипвате живота ми. Дори не вие сте виновни, а мисълта за вас, която не мога да изкореня...

Знаеш ли..

Знаеш ли какво е да обичаш?!
Да се будиш и да заспиваш с мисълта за един-единствен човек. Да сънуваш, а да си буден. Да говориш, а всъщност от устните ти да не излиза звук. Това е да обичаш, да живееш сякаш в друг свят, където съществувате само ти и той. Където сте само двамата, далеч от всички, защото когато си с него другите не съществуват.
Знаеш ли какво е да не споделят любовта ти?!
Да обръщат гръб на чувствата ти, на думите ти, на сълзите ти. И да плачеш, да плачеш, докато всичко около теб загуби смисъл, защото без него за теб живота няма смисъл.
Знаеш ли какво е да мислиш само за него?!
Да се чудиш дали и той мисли за теб, дали те забелязва, дали те следи скришом с поглед, както ти правиш. Да гледаш, а да не виждаш! Да слушаш, а да не чуваш! Само той, само той съществува, виждаш само него и чуваш само него, дишаш само за него и обичаш само него.
Знаеш ли какво е да те измами?!
Да се подиграе с любовта ти, с най-съкровените ти мечти и надежди. За секунди той убива нещо, понякога градено с години. Убива първо сърцето ти, после душата ти, а накрая от теб остава само сянка, безцветна, без капчица живот. Измамата от най-скъпия ти човек е най-жестоката рана, която може да ти причини, за секунди той може да разбие живота ти.
Знаеш ли дали любовта има смисъл?!
Защо трябва да съществува тя, когато винаги боли. Защото любовта не е проста, тя е най-сложната "наука" на света. Никой не я разбира, никой не може да я "научи", но всеки иска да я има. Защото без любовта, ти се чувстваш празен.
Знаеш ли какво значи усмивката му?! Знаеш ли какво значи погледа му?!
Знаеш ли как боли, когато изгаряш от желание да го докоснеш, а той да те отблъсне. Знаеш ли, че любовта убива бавно, но сигурно, бавно и мъчително. Защото първата ти любов се помни винаги, а когато е била и несподелена - цял живот.
Знаеш ли какво значат малките откраднати мигове с него?
Искаш да му дадеш всичко, цялото си тяло и цялата си душа. Искаш да можеш да го целуваш и докосваш безброй много пъти, защото знаеш, че може би е за последно. Не те интересува, дали и той те обича, дали те жадува, просто защото когато си с него, всичко около теб се размива, всичко изчезва. Сред хиляди хора ти забелязваш единствено и само него, защото сърцето ти подсказва, че той държи част от теб и, ако не бъде с теб ти постепенно ще изчезнеш.
Знаеш ли какво е да го виждаш всеки ден, а да не можеш да го имаш?
Да виждаш как минава покрай теб с пълно безразличие, когато душата ти крещи, изгоряла от любов: "Обичам те!". Да се прави, че те няма, че не съществуваш, когато всичко в теб моли, и най-малката част от теб, моли до болка за втори шанс.
Аз те обичам.
Обичам всичко в теб, всичко свързано с теб. Щастлива съм когато, ти си щастлив. Боли ме когато, когато и теб те боли. Живея, дишам и спя заради теб.
А ти обичаш ли ме?
Аз те желая.
Всяка точка в моето тяло тръпне само от мисълта за теб. Погледът ти пари, ръцете ти изгарят. Тялото ми агонизира, когато не го докосваш, когато не изгаря в ръцете ти. А ти желаеш ли ме?
Аз страдам за теб.
Страдам от безразличието ти, от студенината в очите ти. Боли ме, когато се държиш грубо, боли ме, когато си сдържан, боли ме, когато се държиш просто приятелски. А ти страдаш ли за мен?
Аз ще те забравя.
Ще боли, но ще мине. Ще направя друг толкова щастлив, колкото можеше да направя теб. И когато го видиш, си помисли:
А ще ме забравиш ли ти?

Една неугасваща, но несподелена любов

Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .

Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?

Е, не и ако е несподелена...

Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго освен за човека, когото обичаш, да страдаш всеки ден и всяка вечер и да не можеш да спреш сълзите си?

Питал ли си се кога това ще свърши или кога любовта ти ще бъде споделена?

Мислил ли си дали човекът, за който даваш живота си, мисли за теб, дали и той скрито те обича...?

Мечтал ли си да сте заедно, да даваш всичко за него, но и той да дава всичко за теб и любовта ти?

Е, тези мисли, желания и неугасващи чувства прогориха дори малките парченца от разбитото ми сърце...

Болката за тази едностранна любов пресуши очите ми , ограби душата ми и направи нощите и дните ми без теб още по-празни и по-дълги...

Молех се и се трудех да получа дори само капчица от любовта ти, дори късче от леденото ти сърце, но не успях...

Сега се моля да почувстваш същото...

Любовта да стопли сърцето ти и да осъзнаеш колко много си загубил.

Искам да се разкаеш за пропуснатия шанс и да потърсиш нов... да ме обичаш така, както аз теб и да даваш всичко само за да ме видиш... също както аз.

Е, аз още те обичам, но, като всяко живо същество, имам инстинкт за самосъхранение и си взех поука.

Вече знам, че любовта е като огъня – можеш да се грееш на нея, но можеш и да се опариш...

И въпреки вродените ми чувства и страха от познатата болка, аз все още те обичам, все още давам всичко, за да си до мен и да ме обичаш повече от себе си... Дано Господ чуе молитвите ми и те върне при мен, защото, където и да си, сърцето и мислите ми са с теб, а аз съм просто един разлагащ се труп.

L... Обичам те и, макар любовта ми да е несподелена, аз я ценя, защото без нея аз не живея, а просто съществувам!

Една неугасваща, но несподелена любов

Любов... това безспорно е най-силното чувство - чувство, породило живота и разпръснало красота и радост по света .

Но дали любовта е винаги толкова голяма и дали винаги прави човека щастлив?

Е, не и ако е несподелена...

Случвало ли ти се е да не можеш да спиш, да ядеш и дори да помислиш за друго освен за човека, когото обичаш, да страдаш всеки ден и всяка вечер и да не можеш да спреш сълзите си?

Питал ли си се кога това ще свърши или кога любовта ти ще бъде споделена?

Мислил ли си дали човекът, за който даваш живота си, мисли за теб, дали и той скрито те обича...?

Мечтал ли си да сте заедно, да даваш всичко за него, но и той да дава всичко за теб и любовта ти?

Е, тези мисли, желания и неугасващи чувства прогориха дори малките парченца от разбитото ми сърце...

Болката за тази едностранна любов пресуши очите ми , ограби душата ми и направи нощите и дните ми без теб още по-празни и по-дълги...

Молех се и се трудех да получа дори само капчица от любовта ти, дори късче от леденото ти сърце, но не успях...

Сега се моля да почувстваш същото...

Любовта да стопли сърцето ти и да осъзнаеш колко много си загубил.

Искам да се разкаеш за пропуснатия шанс и да потърсиш нов... да ме обичаш така, както аз теб и да даваш всичко само за да ме видиш... също както аз.

Е, аз още те обичам, но, като всяко живо същество, имам инстинкт за самосъхранение и си взех поука.

Вече знам, че любовта е като огъня – можеш да се грееш на нея, но можеш и да се опариш...

И въпреки вродените ми чувства и страха от познатата болка, аз все още те обичам, все още давам всичко, за да си до мен и да ме обичаш повече от себе си... Дано Господ чуе молитвите ми и те върне при мен, защото, където и да си, сърцето и мислите ми са с теб, а аз съм просто един разлагащ се труп.

L... Обичам те и, макар любовта ми да е несподелена, аз я ценя, защото без нея аз не живея, а просто съществувам!

snimki2

snimki1

Наичих

Научих –
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа, на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си, важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези които ще ти помогнат
да станеш пак.

Научих -
че понякога когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава
да расте дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рождени дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трябва да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

..:::Kihanica:::..

7:00 - 7:30 Щастие през целият ден
7:30 - 8:00 Ще отидеш на кино с друго момче /момиче
8:00 - 8:30 Чернокосо момче /момиче те харесва
8:30 - 9:00 Русо момче /момиче те харесва
9:00 - 9:30 Късмет през целият ден
9:30 - 10:00 Русо момче /момиче те харесва
10:00 - 10:30 Чернокосо момче /момиче мисли за теб
10:30 - 11:00 Ще те целуне (светли очи и тъмна коса)
11:00 - 11:30 Любовта ще ти донесе щастие
11:30 - 12:00 Твой приятел /ка също го /я харесва
12:00 - 12:30 Раздяла с русо момче /момиче
12:30 - 13:00 Раздяла с чернокосо момче /момиче
13:00 - 13:30 Ревнува те
13:30 - 14:00 Бившото ти гадже ще се върне
14:00 - 14:30 Харесва приятела /ка на русо момче /момиче
14:30 - 15:00 Харесва приятела /ка на чернокосо момче /момиче
15:00 - 15:30 Неприятности в къщи
15:30 - 16:00 Неприятности в училището
16:00 - 16:30 Нещастие в любовта
16:30 - 17:00 Той /тя мисли, че го мамиш
17:00 - 17:30 Непознато момче /момиче мисли за теб
17:30 - 18:00 Ще се караш с приятел /ка
18:00 - 18:30 Обича те, но ходи с друга /друг
18:30 - 19:00 Той /тя ще ти даде снимката си
19:00 - 19:30 Той /тя си струва дай му /и възможност
19:30 - 20:00 Изневерява ти
20:00 - 20:30 Сънува те
20:30 - 21:00 Мечтае за теб
21:00 - 21:30 Няма да те забрави
21:30 - 22:00 Никога няма да те забрави
22:00 - 22:30 Верен /а ти е
22:30 - 23:00 Доверява ти се
23:00 - 23:30 Предстой ти голяма любов
23:30 - 00:00 В къщи те чака изненада
00:00 - 00:30 Крие нещо от теб
00:30 - 01:00 Обича те
01:00 - 01:30 Влубен /а е в друг /а
01:30 - 02:00 Родителите ти имат нужда от теб

КоГатО

Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]..
Когато тя гледа устните ти [Целyни я]..
Когато тя те бута или те удря [Стисни я и не я оставяй да си тръгне]..
Когато започне да те псува [Целуни я и и кажи, че я обичаш]..
Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]..
Когато тя те игнорира [Дай и своето внимание]..
Когато тя се отдръпне [Придърпай я обратно]..
Когато я видиш в лоша светлина [Кажи и, че е красива]..
Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]..
Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]..
Когато е изплашена [Защити я]..
Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата и и я целуни]..
Когато открадне любимата ти шапка [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]..
Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]..
Когато те погледне със съмнение [Подкрепи се с ИСТИНАТА]..
Kогато ти каже тайна [Пази я сигурна и не я казвай]..
Когато те гледа в очите [Не поглеждай настрани, докато тя не го направи]..
Когато и липсваш [Вътрешно я боли]..
Когато разбиеш сърцето и [Болката никога не изчезва истински]..
Когато каже, че това е краят [Тя все още иска да бъдеш нейн]...

Приятели "Приятели"

Обикновенните приятели никога не ме виждат да плача.
Истинските приятели имат рамо, подгизнало от сълзите ми.
Обикновенните приятели не знаят малкото име на най-близкия ми човек.
Истинските приятели имат номера на gsm му в тефтерчетата си.
Обикновенните приятели носят бутилка вино на купоните, които правя.
Истинските приятели идват по-рано, за да ми помогнат в подготовката, и остават до късно, за да ми помогнат в почистването.
Обикновенните приятели се сърдят, когато им звъня, след като са си легнали.
Истинските приятели питат, защо ми е отнело толкова време да им позвъня.
Обикновенните приятели се стремят да говорят за моите проблеми.
Истинските приятели се стремят да ми помогнат да се справя с проблемите си.
Обикновенните приятели гадаят за моите любовни истории.
Истинските приятели знаят толкова много подробности, че ако не бяха истински, можеха да ме шантажират с това.
Обикновенните приятели, когато ме посещават се държат като гости.
Истинските приятели отварят хладилника и се обслужват сами.
Обикновенните приятели мислят, че с приятелството ни е свършено, когато имаме разногласия.
Истинските приятели знаят, че няма истинско приятелство, ако не сме имали разногласия.
Обикновенните приятели очакват винаги да съм до тях, когато имат нужда от мен.
Истинските приятели очакват винаги да са до мен, когато имам нужда от тях.